Трансформацията и зимното слънцестоене, 21 декември 2020

 

ВАЖНО! 

Имам нов сайт, в раздела Блог можете да намерите всички стари и нови публикации от мен: https://fanytria.com 

През декември, докато дните стават по-кратки, ние по ирония на съдбата се подготвяме да приветстваме обратно светлината, тъй като това е сезонът, в който празнуваме раждането на Слънчевия Бог. Зимното слънцестоене. Нашите предци са го отбелязвали със страхопочитание, тъй като са знаели, че за няколко дни, по време на този обрат на сезоните, Слънцето „стои неподвижно“ в центъра на небето, изгряващо почти на едно и също място всеки ден. Оттук и името, което произлиза от латинското "sol sistere" или Слънце, което стои неподвижно. Тези дълги нощи, създават  възможност за размисъл, преосмисляне и тишина. Периодът, в който дълбаем вътре в собственото си аз, може да ни накара да се почувстваме самотни и уплашени, но ако 2020 г. ни е научила на нещо, това е, че не можем да изградим себе си (и нашия свят) наново, без да разрушим някои вътрешни и външни парадигми.

Всъщност се оказваме в дълбините на мрака, от които се страхуваме най-много. След като предците ни напуснат в началото на ноември (празниците за разпускането на душите),  те ни пускат ръката и ние започваме голямото си спускане до тъмните места без водач. Или поне така мислим. В тази тъмнина намираме най-дълбоката си цел. Без компас намираме Истинският път. Но ние трябва да ангажираме сетивата си, да се научим да слушаме гласа на нашата интуиция. Помислете за себе си като за за малко дете, което се осмелява да тръгне за първи път без родителска ръка. Този процес, за намиране на собствен път, е необходим за личностно и духовно развитие. Ако някой винаги е там, за да те спаси, ти никога не се научаваш да спасяваш сам себе си.

Представете си как предците се събират около нас в гигантски кръг от светлина, наблюдават ни как се ориентираме по тези тъмни места, сияещи от гордост, докато ни виждат да правим първите си стъпки без напътствията на нашите бащи и майки. Те ни предадоха своите мъдри слова, знания и напътствия, но чухме ли ги добре? Слушахме ли и поучихме ли се? Или ги пренебрегнахме и сега се оказваме неспособни да се свържем с тази мъдрост толкова лесно? 

Този ден от годината обещава да ни отведе на дълбоко и интензивно пътуване, което в крайна сметка ни ще ни върне у дома, в себе си. Ще трябва да потърсим отговорите на всичко, което ни  терзае вътре в нас и да оценим взаимоотношенията си - със себе си и с другите, целта си и мястото си в света. Когато стигнем до пропастта преди Новото начало, ще трябва да се обърнем назад, за да видим какво (и кого) сме оставили след себе си и какво сме готови да издигнем от пепелта. Това ни напомня, че дори през най-мрачните времена надеждата винаги е добре дошъл приятел.

Времето на зимното слънцестоене ни напомня, че не правим нищо сами; ние сме единството на цялото творение. За мнозина това осъзнаване е в съзвучие с Христовото съзнание по Коледа, раждането на Христос. Дори ако това не е традицията, която почитате, имайте предвид, че всички традиции всъщност са вашите традиции. Навсякъде по света хората празнуват Зимното слънцестоене от векове, независимо дали става дума за хедонистичното развлечение на Сатурналиите в древен Рим, фестивала Донгджи в Китай, Япония и Корея или предхристиянския празник Юл в Скандинавия. Важно е всъщност времето, в което се събираме заедно, да отпразнуваме дара на светлината в живота си и да съживим надеждите си за бъдещето.

Всички тези традиции идват от една прастара и обща традиция, при която светлината се връща след продължителен период на отсъствие, като начин да ни преражда през канала на времето. Както и да наречете този път и както и да наречете тази светлина, то е едно и също. И вие сте същите, защото всички ние сме еднакви.

В момента сме дълбоко в царството на мистерията и ще намерим пътя си обратно към будните царства, които носят по-дълги дни и по-кратки нощи. Тогава, когато животът се завръща в своя нов цикъл и ембрионите се зараждат в утробите на всички същества. Богът на Слънцето се ражда пръв, за да имаме останалите достатъчно светлина, чрез която да заченем собствените си деца, собствените си творения, собствените си прераждания. Боговете винаги вървят първи, за да можем да следваме тяхното водачество.

Как да опознаете тази тъмнина? В алхимията тя се нарича "prima materia", първичната форма, от която произлиза алхимичното злато - философският камък. Трябва да преминете през тъмнината, за да намерите светлината. Помислете за Отшелника от главния аркан на Таро като за ваш водач по време на този процес. Вървейки в тъмата с единствения си фенер, той осветява пътя за вкъщи за всички нас. Ако сте духовен учител, Вселената ви призова да бъдете Отшелник - не като форма на отстъпление, а като форма на предаване и изследване. Ако искате бързи и лесни отговори, няма да ги намерите. Но бързо и лесно не е това, което търсите, подозирам. Това е добре: означава, че сте готови за бъдещето. Мистерията се разкрива пред тези, които я търсят.

Нека магията на този сезон, съзнанието за светлина и единство, бъде с вас! Нека го въплътите и да живее във вас! Нека го отразите в мислите и действията си! 

Така да бъде и Е!

Източник