Дивата жена се събужда

 

ВАЖНО! 

Имам нов сайт, в раздела Блог можете да намерите всички стари и нови публикации от мен: https://fanytria.com 

Настъпва времето на дивата жена! Неопитомената, неподчиняващата се, интуитивната, стихийната, сътворяващата. Времето, в което жената поема живота в собствените си ръце. 

За да възвърнете вродените си женски инстинкти, първо трябва да разберете как сте допуснали да се притъпят. Независимо дали е наранено вашето изкуство, вашият начин на живот, мислите или идеите ви, вие трябва да се измъкнете от оплелата ви паяжина. Отвъд желанията и копнежите, отвъд грижливо обоснованите методи, които обичаме да обмисляме и обсъждаме, ни очаква една обикновена врата. От отсрещната страна са новите крака. Идете там. Пълзете, ако се налага. Престанете да приказвате и да обмисляте. Просто го направете.

Психологическият план за завръщане към себе си е следният. С изключителна предпазливост постепенно се върнете към дивото, като изграждате морални и защитни структури, които да ви позволят да определяте границите на прекалено многото. Завръщането към дивото и свободно психе изисква смелост, но и здравомислие. За да станеш лечител например трябва да научиш не само какво да правиш, а и какво да не правиш. Същото се отнася за завръщането към дивото.

Вълчите ями, капаните и отровните примамки, заложени за дивите жени, варират в съответствие с различните култури. В символичен смисъл ние чертаем карта на горите, в които живеем. Определяме местата, обитавани от хищници и описваме техния начин на действие. Твърдят, че вълчицата познава всяко животно на своята територия и това познание й позволява да живее, колкото може по-свободно.

Възвръщането на изгубения и излекуването на наранения инстинкт наистина е в границите на човешките възможности. Жената трябва просто внимателно да слуша, гледа и усеща света около себе си и после да действа така, както действат другите- ефикасно, ефективно и емоционално. Способността да наблюдаваш хора с непокътнат инстинкт е жизненоважна за излекуването. Накрая пълноценното слушане, гледане и поведение се превръщат в система с характерен ритъм, който трябва да упражнявате, докато той отново стане автоматичен.

По своята природа дивата жена е силна и талантлива. Ала тъй като е откъсната от инстинктите си, тя също е наивна, свикнала е с насилието, приспособила се е към изгнанието. Любовниците, парите, наркотиците, алкохолът, славата и властта не могат да поправят щетите. Това се постига единствено чрез постепенно завръщане към инстинктивния живот. За тази цел жената има нужда от майка, от "достатъчно добра" дива майка. И сещате ли се кой чака да стане ваша майка? Дивата жена се чуди защо толкова дълго се бавите да отидете при нея, наистина да сте при нея, не само от време на време, когато ви е удобно, а постоянно...

Неопитомената жена не може да си позволи наивност. Когато се завръща към вродения си живот, тя трябва да се отнася към крайностите подозрително и да съзнава тяхната цена за душата, психето и инстинкта. Също като вълчетата, ние запомняме капаните, как са направеии, как се залагат. Това е единственият начин да останем свободни...

Едно от най-важните неща е да разбираме живота, целия живот, като самостоятелно, живо, дишащо и отделящо тяло. Глупаво е да очакваме телата ни да нямат отпадъчен материал повече от веднъж на пет години. Безумно е да си мислим, че само защото вчера сме яли, днес няма да сме гладни. Също толкова нелогично е да смятаме, че можем веднъж завинаги да решим един проблем, че щом веднъж научим нещо, завинаги ще останем осъзнати. Не, животът е огромно тяло, което се развива и смалява в различни участъци и с различно темпо. Когато сме в тялото, когато се развиваме, когато газим в лайната, когато просто дишаме или почиваме, ние сме живи, ние следваме циклите на Дивата жена. Ако осъзнаем, че най-важното е да не спираме, ние ще сме много по-силни и спокойни.

Истинското чудо на индивидуализацията и възвръщането на Дивата жена е това, че всички започваме процеса, преди да сме готови, преди да сме достатъчно силни, преди да знаем достатъчно - започваме диалог с мисли и чувства, които шепнат и кънтят в самите нас. Ние отвръщаме още преди да сме научили езика, преди да знаем всички отговори, преди да сме осъзнали точно с кого разговаряме.

Но също като при вълчицата, учеща своите малки да ловуват и да внимават, това е начинът, по който Дивата жена извира в нас. Ние започваме да говорим с нейния глас, възприемаме нейното виждане и ценности. Тя ни учи да пращаме вестта за своето завръщане на онези, които са като нас. 

Ако искате да си върнете Дивата жена, не се съгласявайте да ви пленят. Поддържайте равновесие с помощта на инстинктите си и скачайте, където искате, вийте, когато ви се прище, взимайте, каквото ви харесва, оставете очите си да ви показват вашите чувства, взирайте се във всичко, гледайте каквото можете да видите. Танцувайте с червени обувки, но трябва да сте ги ушили сами. Обещавам ви, че по този начин вие ще сте жизнена жена!

"Онзи, който не може да вие, няма да намери своята глутница." Чарлс Симик

По материали от "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес