Да направим мълчана вода за стария български празник Водици

 

ВАЖНО! 

Имам нов сайт, в раздела Блог можете да намерите всички стари и нови публикации от мен: https://fanytria.com 

Човекът не може да оцелее без вода, тя е една от основните четири стихии. В почти всички древни култури, в това число и в българската, водата притежава магически сили. Във вярванията на нашите предци тя получава редица определения от типа на: жива и мъртва вода, неначената или ненапита вода, мълчана вода, нощувала под звездите...В нея се добавят билки и различни предмети, за да се засилят магичните й и очистващи свойства. Тази вода има много сили - да сбъдва, да отнася злините, да освобождава душата и тялото от въздействието на тъмнината. С помощта й се извършват много обреди , много лечебни практики и ритуали.

От древността идва и магическият ритуал на наричането на водата, влагането в нея на нашата промисъл, желание, намерение, и то с такава мисловна сила, че водата да ги сбъдне.

Ритуалът се изпълнява вечерта преди мъжки Водици, днешният Йордановден (6 януари). След като слънцето залезе се налива вода в пълна тишина. Нашите баби са го правели от кладенец, река или извор, но в съвременните условия, при които живеем, водата се налива от чешмата. Водата трябва да бъде мълчана, тоест да бъде ритуално чиста и до нея да не се е докосвал човек - нито с устни, нито с думи. Хубаво е водата да се сложи в чист съд от естествен материал - керамичен, стъклен, дървен, с широк отвор, така че да можете да огледате лицето си в него. Ако имате зелена или със зелени шарки глинена паница, най-добре ще е.

Налятата вода се изнася в пълно мълчание навън, дали ще е на прозореца, на балкона, в двора, няма значение. Подръжте съдинката с водата няколко минути, опознайте я, усетете я. После й кажете на глас - как се казвате, от кой род сте, къде живеете. Пообщувайте с нея като със живо същество. Оставете я и се приберете. Ако имате възможност не отвличайте вниманието си с външни шумове и занимания. Обърнете внимание на себе си - вземете душ, релаксирайте с тиха музика, медитирайте, рисувайте, правете всичко, което ви кара да се обърнете навътре към истинското ви аз.

Настане ли "тъмна доба", полунощ, облечете се и излезте навън. Идете до водата, вземете я в ръце , поседнете и се вгледайте в своя вътрешен мир. Потърсете надълбоко, кой сте, къде сте, какво искате от себе си и живота си, кое ще ви донесе радост, щастие, пълнота. Търсете и не спирайте, докато не почувствате със сърцето си, че това е ВАШЕТО желание, най-скритото и тайно, най-исканото, най-търсеното. Сега е времето да го изречете на глас, с твърдост и убеденост, не с молба, а със сигурност, че ето го, идва и се сбъдва.

Вгледайте се във водата, която държите в ръцете или скута си, там някъде се оглежда сбъднатата ви вече мечта. Вижте се как изглеждате в нея, къде сте, с кого сте, как сте облечен, какво чувствате, какво говорите, вижте я като реалност. Отдайте се изцяло на въображението и емоцията си. Не бързайте, насладете й се, порадвайте се, усетете сърцето си леко, весело и щастливо. Когато усетите, че времето е дошло, благодарете на водата. Благодарете й като на човек, от все сърце и с любов. После покрийте водата с бяла кърпа и я оставете под звездното небе да попие сила и вълшебство от него.

Сутринта със ставането отидете до водата, открийте я и измийте лицето си с част от нея. От другата част отпийте няколко глътки. През деня пийте от тази вода с осъзнаване и благодарност.

И магията се случва :)

вдъхновено от "Стопанката на Господ" на Розмари Де Мео