Великденските мистерии и пътя на възкресението

ВАЖНО! Местим се от blogger в wordpress. Новият ни адрес с всички стари и нови публикации е: https://fanlor.wordpress.com

В средата на страстната седмица сме, Великден ще отвори портата всеки момент и ще се настани в душите ни!

Готови ли сме да посрещнем благата вест за възкресението на Христовата същност, за възкръсващата за пореден път Майка Природа, за възкресението на светлината, младостта и красотата на собствените си души?!

Моменти като този, в който сме изправени пред крах на разбирания и ценности, цивилизацонни модели и икономически парадигми, не могат да не събудят тръпката пред пламъка на духовната искрица, горяща във всеки от нас. Не можем да не се запитаме: "Ами ако не сме били прави? Ами ако сме вървяли по погрешен път? Кога сме се отклонили и сме се самозабравили?". Всъщност материалния ни светоглед е поставен пред кръстопът, преситени от всичко, което е в обсега му, получихме своята опитност. А сега, настъпи ли време разделно, време, в което осъзнатата част от нас ще свърне по пътя и ще се обърне към духовните закони на света, в който пребивава.Тая надежда за този обрат, за възкресението на нашата Майка Земя, за събуждането й за нов, по-добър живот.

От предисторически времена, пробуждането на Природата е посрещано с радост и веселие, с празници и чествания. Независимо към кое от древните общества ще се обърнем, ще намерим подобни следи, които са много по-стари от християнството. Това са празниците в сезона на пролетното равноденствие, празниците, свързани с новия, пробуждащ се и процъфтяващ природен свят.

Като християнски празник, Великден е празник на Възкресението. Според вътрешния си смисъл, обаче, християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. По-скоро той се доближава до онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината. На много места и сред много народи, можем да открием такива древни езически празници, които и в своята външна организация, и в структурата на култа, са напълно сходни с християнския Великден. Независимо дали ще вземем мистериите при празниците на Адонис, Хор, Атис или Митра, всички те следват една и съща линия- мъчителна смърт, полагане в саркофаг/ пещера, тоест на тъмно, непристъпно и затворено място за три дни, последвано от тържествени и ликуващи песни и химни за възкръсналия и завърнал се от смъртта. Окултните ученици, преминават през същия процес, разбира се чрез символична смърт, и се завръщат "възкръснали" за нов живот, с преобразено съзнание. По този път на посвещение, чрез смъртта и възкресението на душата, те достигат до едно по-висше, космическо съзнание.

Случващото се по време на мистериите е копие на това, което става в Космоса; процесите, които се извършват в Космоса, са отражение на процесите, които се извършват в мистериите. Казано е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." (Кибалион)

Всички и всичко на тази Земя е свързано с тънка сребърна нишка, част от кълбото на Великия живот. Промяната на всяко едно ниво, засяга неотменно и следващото, и по- следващото и така до края. Живеем в странни, но и чудесни времена, времена на трансформация и ново съзидание. Всеки един от нас е Строител.

Дали имаме нужда от мистериите на Възкресението и днес, и дали пътя, по който предстои да преминем е същият като на нашите древни предци или ни очаква съвършено нова духовна парадигма? Идните дни ще ни дадат отговор. А дотогава : Христос воскресе !