Практика за изчистване на родовата линия

ВАЖНО! Местим се от blogger в wordpress. Новият ни адрес с всички стари и нови публикации е: https://fanlor.wordpress.com

Винаги съм усещала значимостта на родовата линия. Не само заради отрицателните и положителните качества на характера, унаследени от предците ми, а по-скоро това е интерес, свързан с миналото на двата ми рода. С начина им на живот, с талантите и уменията им, с грешките и недостатъците им, с любовите и омразите им. С течение на времето осъзнавам все по-ясно, че корена на индивидуалността ми лежи някъде там, откъдето води началото си рода ми.

Преди години присъствах на един семинар за шаманизъм, на който разбрах много и важни неща. Оттам научих и тази практика за изчистване на родовата линия, която правя поне два -три пъти в годината и която ми помага да заздравя и изчистя връзката си с предците ми.

Първата стъпка е да осъзнаем какво чувство изпитваме към нашите предци. Да затворим очи, дълбоко да вдишваме и издишваме, да слушаме ударите на сърцето си и да хармонизираме дишането и сърцето.

Когато се почувстваме достатъчно релаксирани, нека се запитаме уважаваме ли нашите предци- честно да си отговорим. Ако осъзнаем, че отговора е отрицателен, да се запитаме защо е така, какво чувство изпитваме към тях: срам, гняв, мъка и т.н. Важно е да идентифицираме чувството.

След това нека запалим една свещ и/или благовоние и да отворим широко прозореца. Да призовем Великия дух (Бог, Аллах, в каквото вярваме), след това да извикаме духовете на нашите предци по майчина линия, по бащина линия и накрая по линията на традицията, която следваме (йога, будизъм, индианска, християнска, ислям).

Много е важно да заявим истинското си и ясно намерение. Да се помолим от сърце, чрез този дим, носещ се от свещта и благовонията, да изчистим всичко назад по линия на предците ни. Да поговорим с тях, така сякаш стоят от кръв и плът пред нас, да усетим силата и слабостта им, да поискаме помощта им от време на време да ни подкрепят, така че да изявим истинските си заложби в този живот. Нека се задържим в това състояние, полумолитвено, полумедитативно, докато усетим лекота в сърцето си.

След това да благодарим на духовете и да приключим практиката.

Практиката се прави, докато се почувстваме свободни от гнетящите ни чувства и усетим истинска благодарност към предците си, за това че са били същества от светлина  и съзнание, част от които, всеки един от нас носи в себе си. Нека не забравяме на първо място да уважаваме родителите си, корените си, предците си, след това всички останали - от традицията ни, от общността ни, от селището ни.

Желая ви успех!