За дъба, келтите и траките
ВАЖНО! Местим се от blogger в wordpress. Новият ни адрес с всички стари и нови публикации е: https://fanlor.wordpress.com
Характеристики на Дъба:
Живот, Сила, Мъдрост, Благородство, Семейство, Лоялност, Власт, Дълголетие, Наследство, Чест
Почти всички древни народи са почитали дървото – истинско или идеализирано, то било причислявано към космическите символи. Според най-старите религии дърветата са истински, живи същества, обитавани от духове на природата, нимфи и елфи, притежаващи своя собствена душа, към която човекът е имал особено отношение. Космическото дърво често е представяно като нещо величествено. Подобна връзка имат: дъбът и келтите, липата и германците, ясенът и скандинавците, маслиновото дърво и ислямския Изток, лиственицата и брезата и сибирците. Всички тези дървета се отличават със своята големина и дълголетие. Дървото обикновено е оста, около която се създава вселената на човека.
Дъбът („Quercus”, от лат.) е свещено дърво в културите на много народи. Той символизира Майката Земя, божествената същност, безсмъртието и вечността. Също така е символ на мощ, мъдрост, дълголетие, крепкост, благородство, безсмъртие, издръжливост, твърдост, величие, целеустременост, триумф, слава, гостоприемство, морална и физическа сила, цар е на гората и е врата към небето. Дъбовото дърво е носител на божествена сила и войнска доблест. То е дърво-медиатор, както и свързващо звено между Земята и Небето. Също така, олицетворява и мъжката сила и смелост.
Дъбът е нещо като жива легенда, разказваща за всичко, което е истинно, цялостно, стабилно и благородно. Когато се нуждаем от стабилност и сила в живота си - спокойно можем да визуализираме дъб пред вътрешното си зрение. Този образ има способността да ни зареди с огромната енергия на Дъба. Неслучайно именно дъба бива определян за Цар на Зеленото царство.
По всичко личи, че култът към дъба, или към Бога- дъб е бил общ за всички европейски народи от арийски произход. Гърците и италийците свързвали това дърво със своя върховен бог Зевс -Юпитер, божеството на небето, дъжда и гръмотевицата. Може би най-старото и едно от най-прочутите светилища в Гърция било в Додона, където почитали Зевс като дъб-оракул. На планината Ликеон в Аркадия отдадеността на Зевс, бога на дъба и дъжда, се проявява в заклинанието за дъжд, което правел неговият жрец, потапящ в свещения поток дъбов клон. Древните гърци ревностно се обръщали към Зевс в качеството му на бог на дъжда с молба за валеж. Това е напълно естествено, защото често той обитавал планините, където се събират облаци и растат дъбове.
В Римската империя всеки дъб бил посветен на Юпитер, италийското съответствие на Зевс, а на Капитолийския хълм в Рим почитали бога не само като божество на дъба, но и на дъжда и гръмотевицата.
Според населението от гръко-римския културен ареал, дъбовите дървета били обитавани от особен вид нимфи, наричани дриади. Смятало се, че листата на дъба предпазват от нападение на лъвове, а пепелта от дървесината му защитава посевите от болестта „житна главня”. Тояги, направени от дъб и забити в селското бунище пък прогонвали змиите.
Култът към свещените горички заемал първо място в религията на древните германи, а дъбът бил „вождът” на дърветата.
Сред славяните дъбът също бил свещено дърво на бога на гръмотевицата Перун, двойник на Зевс и Юпитер. Преданията казват, че в Новгород имало статуя на Перун, представен като мъж с гръмотевичен камък в ръка. В негова чест денонощно горял огън от дъбово дърво. Повсеместно, при всички славянски народи, била разпространена лечебна практика, при която болният се промушва през корените или през ствола на дъб. Според традиционните представи дъбът е произлязъл от момче – син на змей и обикновена жена. Дъбът често е сборище на юди, самодиви и дяволи. Големите дъбове с гъсти клони са „самодивски” дървета и е опасно да се стои дълго под тях.
Дъбът и келтите
Дъбовото дърво присъства в много келтски култури. Древният географ Страбон (І в. сл. Хр.) съобщава, че най- важната свещена горичка и място за срещи на галските келти от Мала Азия – Друнеметон - е изпълнена с дъбове. В често цитиран пасаж от Historia Naturalis (I в. сл. Хр.) Плиний Стари описва празника на шестия ден на Луната, по време на който, друидите се изкачват на дъбово дърво, отрязват клон имел и жертват два бели бика като част от ритуала за плодородие. Британците под римска окупация се покланят на богинята на дъбовото дърво - Дарон, чието име е запазено в река в Гуинед.
Според псевдоисторията на Лебор Габала „Книга на нашествията“, свещеният дъб на ранна Ирландия е този на Мугна, вероятно намиращ се в или близо до Данманагоу (Dunmanogoe) , на юг от Килдеър (Kildarе). Свещената символика на дъба по тези места оцелява и след християнизацията, напр. основата на християнската Сейнт Бригит се крие в Cill Dara, (Kildare), „църква нa дъбa“. В британската приказна традиция, дъбовата е една от трите изначални магически гори, заедно с ясеновата и глоговата.
Според някои сведения, едно от петте вълшебни древни дървета на Ирландия, Дървото на Мугна, е смятано за могъщо дъбово дърво. Това дърво е било вдъхновение за поети и барди, които в някои легенди сами отнемат живота на дървото, за да го спасят от унижението да бъде отсечено от християнски монаси като символ на езичеството, както са били унищожени другите вълшебни дървета.
Дъбът се възприема от келтите като световно дърво или модел на света. От друга страна той е полифункционален субект, обект, локус, инструмент; фигурира в есхатологичните митове; към „света на вещите”, дъбът се съотнася с реката и камъните. Свещеното дърво символизира духовна енергия, живот и мъдрост. Самотните стоящи дървета имат особено значение за келтите, те са земното въплъщение на свещеното Дърво на живота. Свещеното дърво и ритуалите, изпълнявани в сянката на короната му, придавали нова жизненост, дълголетие, допринасяли за духовното развитие. Това е символът на богатството на Земята. Дървото на живота се корени в свещените води на живота, извиращи от сърцето на Майката Земя. Простирайки клоните на короната си на небето, то осигурява връзката между всички неща, свързвайки Небето и Земята. Този съюз създава свещено място на духовна сила и мъдрост, фокус на силата на хората, източник на магия. В близост до такива дървета често се издигали стоящи камъни и каменни кръстове. Впоследствие на тези места на Силата често се строят християнски църкви.
Известен като цар на гората, със своята сила и дълголетие, дъбът е най-свещен за друидите. Дори думата „Друид” идва от келтската дума за дъб - „Дуир“. Duir, Dair, D - Duir е седмата буква от oгамската азбука и седмия месец в календара на келтските дървета. А още по-интересно е, че съвременния превод на „duir” на английски е „door” (врата) - от което се правят предположения, че за друидите дъбът е бил нещо като врата към по-висшите планове на Творението, а от друга страна, дъбовата врата е била най-надеждната защита срещу злото.
Кои в действителност са друидите?
Друидите са жреците на келтските племена, населяващи Галия, Ирландия, Британия. Според езическите им вярвания боговете създали човека от дърветата. Друидите били най-тачените хора в келтското общество - лечители, проповедници, съдии, учени и учители. В определени случаи /например при внезапно вражеско нападение/ те са имали по-големи права дори от краля. На практика те са свързвали келтските кланове в една общност. Друидството е вълнувало хората през всички векове, дори през 17 век то било „възродено” като традиция /Druid Revival/. Влиянието на Друидите върху келтското общество било толкова голямо, че римляните, нападайки келтско селище първо убивали Друида.
Много важна част от Философията на Друидите са така наречените Седем Дарби на Друидството, които смятам, че си заслужава да чуете:
Първата Дарба – философията, която твърди, че животът е свещен дар и подчертава човешката роля в създаването му.
Втората Дарба – близостта с Природата, синхрона на нашия живот с естествените цикъли на Природата, а оттам и развитие на чувство за общност с всички живи същества.
Третата Дарба – изцеление чрез опита, който помага за лекуване и подмладяване, заедно с душевни и физически методи за здраве и дълголетие.
Четвъртата Дарба – третира нашия живот като пътуване, през юношество, брак и смърт, в името на нашите деца.
Петата Дарба – откриването на Нови реалности, Ново съзнание, Нов Свят, които да бъдат изградени върху келтските и друидски образи и традиции.
Шестата Дарба – развиване на нашите възможности като път към самоусъвършенстване, насърчаване на творческите ни сили, психически качества и интуиция, подхранване на интелектуалната и духовната ни сила.
Седмата Дарба – Магията, която учи как идеите стават реалност, как да открием, отгледаме и използваме силата на духовния импулс, който Друидите наричат Awen /просветление, вдъхновение/.
За друидите, дъбът бил свещено дърво, свързано с ясновидството. Келтските друиди от Галия смятали за свещени и имела, и дъба, върху който той расте, а за място на своите свещени обреди избирали дъбрави, като не изпълнявали нито един от тях без дъбови листа.
„Келтите — пише гръцки автор — обожават Зевс, а келтският образ на Зевс е висок дъб.“ Както изглежда, келтските завоеватели, които се настанили в Азия през III век преди нашата ера, пренесли в своя нов дом култа към дъба, защото в сърцето на Мала Азия, галатският сенат се събирал на място, което носи чисто келтското име Дринемит, т.е. „свещената дъбрава“ или „храма на дъба“. Нещо повече, някои добри познавачи смятат, че самото име друиди означавало чисто и просто „хора на дъба“. Преди да направят предсказанията си, жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ. Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се и за белег на плодородието и безсмъртието. Също така символизира мъжката сексуална сила, затова често се носел като амулет. Скандинавските народи считали и жълъда за атрибут на бога Тор.
Освен жълъда, като знак за специален статус сред келтите е приемано носенето на листа от дъб (както и сред древните елини). В наше време дъбовото листо също е благороден символ - т.е. символиката на Дъба и знанието за него не са се изгубили във вековете и не са променили своето значение, то дори се е развило.
Смятало се, че Дъбът е свързан с движенията на планетата Марс. Когато Марс пътува
близо до Земята, той стимулира корените на дъба, а когато е далече, слънцето
насърчава растежа му нагоре, което прави дъба едно от най-големите и най-мощни
дървета в гората.
Друидите от древна Британия имали свой зодиак, в центъра на който била Луната. Той се състои от 13 знака, съответстващи на 13 дървета, и отчита „ин“, или женския принцип, загубен от западните астролози. Друидите разделят слънчевата година на тринадесет лунни месеца с един допълнителен ден. Всеки лунен месец отговаря на символ на дърво и тринадесет съгласни от келтската азбука, във връзка с имената на дърветата. Тази азбука на дърветата се използва като средство за предсказване на бъдещето. В келтския хороскоп всяко „дърво“ съответства на астрологичен символ, който подобно на египетските йероглифи, в компресирана форма запазва спомена за расата. През седмия лунен месец – месеца на Дъба, друидите издълбавали кръг върху дъбовото дърво, разделен на четири равни части - древен символ на Земята. Вярвало се, че това ще предпази дървото от мълнии.
В лингвистично отношение думата за дъб съществува по следния начин: на прото-келтски език „дъб” е *daru и *derwā; в староирландския и модерния ирландски е *dair; в шотландския галски *darach; в манския език *daragh; в уелския *derwen, dâr; в корнуелеския * derowen и в бретонския *dervenn. Не може да не ни направи впечатление общия корен – „дар/дер”, който съществува и в родното българско „дърво, дървен”, което още веднъж доказва връзката между индоевропейските езици.
Дъбът и траките
Поради ограничените изследвания на символиката в митологията и религията на траките е необходимо да се направи синтез между археологическите данни, писмените извори и останалите дисциплини, които биха могли да допринесат за изясняване на ситуацията около извършваните култови и обредни практики, свързани с почитането на Богинята Майка и обожествяването на природни реалии (прим. скали, дървета), в това число и дъба.
Според повечето изследователи на тракийската култура и религия, най-важни за траките били Великата Богиня Майка, Слънцето и мъжкото оплодително начало. Тъй като до момента не е доказано наличието на тракийска писмена култура, имената и епитетите на боговете и богините им са основно засвидетелствани в текстове от старогръцки и латински автори. Те много често грецизират, респективно романизират, местните имена или наричат божествата по подобие на своите. Благодарение на запазените надписи, поръчани от тракийски владетели и първенци, се знаят и някои местни имена на богове. Тракийската Велика Богиня е символ на живот, плодородие, покровителства династията, владичица е на дивата природа, всъщност е всеобхватна. Тя връчва царските инсигнии на владетеля. Природата и Великата Богиня са единосъщни. Затова вярата чрез система от ритуални практики, свещени слова и образи, следвайки обредния календар, се стреми да синхронизира живота на всеки човек и на общността с космическите ритми. Това ясно се вижда дори във вписването на тракийските свещени места в природата. Свещени места и храмове, посветени на почитаните от общността божества, са откривани както в селищата, така и извън тях. Някои от извънселищните светилища са регионални и в тях се събирали поклонници от много селища в деня на празника на бога.
Тези светилища са изключително разнообразни заради физико-географския релеф на тракийското етно-културно пространство, в което преобладава планински, предпланински и хълмист пейзаж. Почитани са скали, пещери, водоизточник (извори, реки, езера и море) и вековни гори. Тракийските извънселищни светилища често съчетават всичките тези елементи. Тяхната многобройност и съхраненост в земите на траките е впечатляваща.
Според древните вярвания дърветата имат различни качества. Повечето от тях дават сили на човека, предпазват го от лоши влияния, но понякога могат да му причинят и неприятности. Поради тази причина е важно да се знае мястото и значението на всеки дървесен вид в системата от вярвания и обичаи. Има много интересни дъбови гори, които са били място за поклонение и среща с Богинята. Дъбът е бил свещено дърво и на траките, а изглежда по-късно тази вяра е възприета и предадена на бъдните поколения. И досега има запазени свещени дървета и горички, за които ни разказват древните предания. Един от най-ярките примери за това е Странджа планина. Някак си през вековете, тя е оставала встрани от голямото движение на войски и хора, била е 500 години султански хас, тоест там са живели само българи и има съхранена вяра, която в другите райони на България и Балканите е изтляла.
Много от съвременните изследователи на тракийската култура доказват, че в
отделни планинcки pайони в Родопите, Странджа и част от Стара планина тракийското
население cе запазва.
“Има останали обичаи, които не могат да съществуват, ако нямат своите носители. Пример за това е нестинарството в Странджа, въпpеки колебанията дали е тракийски или общоантичен ритуален комплекс, но той се предава от поколение на поколение, в рамките на отделни родове ”, според Диляна Ботева. Няма как този обичай да се запази без своите носители.
Вярата на затворените нестинарски общества е в силата на свещения огън, а това е Слънцето на земята. Едновременно с това е съхранен и начинът на общуването с божествените енергии. Те са го осъществявали, следвайки календар, различен от общоприетия християнски. Истинският нестинарски огън се пали от клоните на дъбовото дърво. Във фолклорния образ на Св. Константин са преплетени представата за Бога Слънце и Дионис-Сабазий.
Най-разпространеният митичен символ на Вселената е т. нар. „Световно дърво”. Отделните му части изразяват триделното разпределение на света. Короната символизира небесното – там живеят Бог, светците и ангелите. Стъблото олицетворява земния живот, а корените са представители на подземния свят. Според вярванията на народа всяко място е обитавано от различни свръхестествени сили. Освен като модел на космическото пространство, „Световното дърво” съдържа в себе си архаичния начин да се преминава от един свят в друг. Това е в основата на редица ритуали. Под вековните корони на дърветата някога са се извършвали различни обреди. В ролята на „Световно дърво” народът ни е приемал няколко дървесни вида – дъб, явор, орех и бор. Те са били на особена почит. Традицията строго е забранявала да се секат и да се кършат клоните им.
Българската народна вяра, идваща от древността, повелява и друго, дъбът е единственото дърво, което може да замести храма. Някога в селищата, които не са имали още изградена църква, хората се черкували, даже венчавали, под стари дъбови дървета. Най-важните обреди ставали под тях, и досега там се правят курбани по големите християнски празници. Тези дъбови дървета дотолкова били почитани и уважавани, че ги считали за свещени и ги използвали за „религиозно лекуване”. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е от дъбово дърво, по него се гадае за идващата нова година, а пепелта му се използва за защита срещу зли сили. На Игнажден полазникът влиза в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа дъбови листа. Бухалката, с която селянката пере, непременно трябва да бъде дъбова. Кората на дъбовото дърво се използва за лечение на различни заболявания. Кобилицата, която играе важна роля в много от обичаите и обредите, може да бъде само от дъб или от явор.
И досега, в народните вярвания, дъба се смята за мощно защитно средство срещу злото и срещу опасни влияния. Символ е на здраве, късмет и плодовитост.
От друга страна, позовавайки се на „Етника” на Стефан Византийски знаем, че едно от древните имена на българската земя е „Перке”. Върховният бог на дедите ни е носел епитета „Перк(ос)”. Нека си спомним също, че един от епитетите на Тракийския Конник е „Перкос”. Неговото име се свързва от различни изследователи с гърма, дъбовото дърво и т.н. „Перк(ос)” означава „този, който перка, удря, ломи”, т.е. Гръмовержецът. Явно траките са хранели голяма почит към своя бог на гръмотевицата, за да нарекат толкова много места с неговото име. Тракийският „Перк(ос)” има същите функции, както древния Перун, старогерманския Тор, галския Таран, индо-арийския Паржания и разбира се хетския Тархун. Учените смятат, че се касае за общо индо-европейско божество, но съществуват данни, които свидетелстват по-скоро за това, че култ към едно балканско божество е пренесен на различни места от тракийски преселници. Това, че траки са се заселили в Галия се вижда от местните култове към Сбелсурд (Белсурд), Белен, Берекинтия, а и Дионис. В земите на германите има доста тракийски находки – ромфеи, котли, върхове на копия. От Хиполит пък знаем, че келтската религия е повлияна от учението на тракиеца Залмоксис. Религиозните вярвания на траките са свързани с тези на келтите, населявали сегашна Западна Европа и няма как да не са свързани, тъй като те са били в контакт, а и двете общества са аристократични. Някои сериозни западни автори дори извеждат развитието на идеята за рицарството и мита за крал Артур като резултат от общуването на келтите с траките, тракийската вяра в безсмъртието и в Тракийския бог- конник. Някой може да нарече всички тези неща случайност, но не са ли те ярко доказателство за огромното влияние на нашите деди върху народите на Европа и Азия в древността. Траките са част от пъстрия средиземноморско- европейски и малоазийски свят и са в непрекъснати контакти, като си взаимодействат с другите култури, приемат и предават религиозни представи основно по принципа на уподобяването. И затова жизнеността на вярата и обредите им е толкова силна и някои от тях са съхранени и до днес.
Изследването е направено на базата на следните източници:
1. Георгиев, В., Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960
2. Георгиев, В., Траките и техния език, БАН, София, 1977
3.Николаев, С., Страхов, Б., К названию бога-громовержеца в индо-европейских языках, 1985
4. Фол, В., България - Древната земя на траките, 2016 и интервюта
5. Фрейзър, Дж., „Златната клонка”,1890
6. https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8027104 © www.24chasa.bg
7.https://tretooko.com/articles/rasteniya-na-silata/601-keltska-astrologiya-na-darvetata
8. https://en.wikipedia.org/wiki/Celtic_sacred_trees
9. Holder, A., Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897
10. http://www.celtic-society.com/symbols.html
11. Други интернет източници.
Коментари
Публикуване на коментар